20.08.2013 г., 21:48 ч.

Среднощно 

  Поезия » Друга
603 0 4



Гълъбе,

защо не спиш,

а по прозореца

тихичко почукваш,  

пърхаш нервно с криле

и гукаш, гукаш,

гукаш…

Знаеш ли,

от лунната милувка

перцата ти сребреят,

а в очите ти

звездите

немирни пламъчета палят.

Да бях луна,

с ръка да те погаля

или звездица,

взора ти да срещна…

Но и така,

през стъклото,

любувам ти се

и ме радваш,

среднощно гостенче,

гальовно пеещо ми

„Гу-гууу, гу-гууу,

гууу…”

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??