1.12.2019 г., 7:59 ч.
Среднощно раздвоение
Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота
под кристална хладина
сянката ми завладя
и примами към съня.
Понащърбена стърча,
без да се обезсърча.
Рехава дрезгавина
ще ми върне целостта.
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота
под кристална хладина
сянката ми завладя
и примами към съня.
Понащърбена стърча,
без да се обезсърча.
Рехава дрезгавина
ще ми върне целостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Светличка Всички права запазени
Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
819
12
15
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
