Случайността е думичка такава,
Която винаги без обяснение остава,
И когато срещнеш си случайно любовта
Не е случайност драги, а съдба.
Не е случайност, че в ден обикновен
Се блъскаш в нея, сепваш се и поразен
От нейните очи, големи, сини
Да откъснеш поглед нямаш сили.
Косата и на слънцето блестеше
Сърцето скочи, чак болеше
И в следващия тоз момент
Си вече безвъзвратно запленен.
Устните и сладки , като плод
С тяло знойно, като на бог
Усмихна се и се получи
Като в филм. Какво се случи?
Май те на туй любов му викат.
Но какво е любовта, една игра
В която даже няма правила
В нея двама влюбени играят
И мислят си, че са открили раят.
Тогава се намесва той, живота
И разбираш, че не си открил кивота
А после всичко свършва, оставаш поразен
В някой ден съвсем обикновен.
Такава беше любовта ни, но отмина, като сън
И гласовете стихнаха с времето, като камбанен звън
Но споменът витае в мене, чак боли
А някой казват, че ще мине, но дали?
© Hristo Hristov Всички права запазени