Случайността е думичка такава,

Която винаги без обяснение остава,

И когато срещнеш си случайно любовта

Не е случайност драги, а съдба.

Не е случайност, че в ден обикновен

Се блъскаш в нея, сепваш се и поразен

От нейните очи, големи, сини

Да откъснеш поглед нямаш сили.

Косата и на слънцето блестеше

Сърцето скочи, чак болеше

И в следващия тоз момент

Си вече безвъзвратно запленен.

Устните и сладки , като плод

С тяло знойно,  като на бог

Усмихна се и се получи

Като в  филм. Какво се случи?

Май  те на туй любов му викат.

Но какво е любовта, една игра

В която даже няма правила

В нея двама влюбени играят

И мислят си, че са открили раят.

Тогава се намесва той, живота

И разбираш, че не си открил кивота

А после всичко свършва, оставаш поразен

В някой ден съвсем обикновен.

Такава беше любовта ни, но отмина, като сън

И гласовете стихнаха с времето, като камбанен звън

Но споменът витае в мене, чак боли

А някой казват, че ще мине, но дали?