7.06.2008 г., 16:50 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
934 0 4

Разкрих душата си изцяло.
Сложих я в твоите крака.
От тебе исках само
стъпките във нея да не са...
 

Страха – защитника железен
оставих някъде навън.
Покрих го с спомените стари,
дано заспал е своя зимен сън.
 

От стареца направи младост.
Желанието бурно разгори.
И някак ненадейно в мрака
думичка „Обичам‘‘ се роди.
 

Какво ли идва после .?
И двамата безмълвно го шептим.
Каквото ще да е и без въпроси.
Миг щастие - а после ще го оценим.

© Ноел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??