Яви ли се нещо абсурдно и откачено,
съзнанието мигновено e пленено.
Без знание, без точните думи дори
нещо отвътре бунтува се, гори.
Неусетно светът трепва и се смалява,
начупеното невъзможно идва наяве.
Сякаш намига и казва: „Глупако, наздраве!”
Вцепенен в тоз’ миг и тежък, и лек,
глупакът забравя що е да си човек.
Забравя и мисъл, и действие, и реч,
и любов, и омраза, и копнеж.
Меко, златно и чисто сияние
изпълни душевното мълчание.
Избягали лъчи на далечна звезда
прогориха яма в горката душа.
Ямата погълна цялата светлина,
човешкото, обаче, избяга едва-едва.
Сетивата, мислите и надеждите
на душата бяха пак одеждите.
Спасен ли бе глупакът или обречен
да живее със свят-илюзия облечен?