(посветено на срещата ми с Христо Запрянов в ефира)
Аз бях улисан във живота,
но срещнах свой съученик
и паметта ми се размота,
щом чух, от Миналото, вик!
Стъписах се и се зарадвах...
Видях по иначе света.
И Спомена ме изненада...
Архива почнах да чета!
Забравеното ойде в мене...
Тайфата ни от Първомай.
Едно изгаснало горене
ме върнаха пак във моя край!
Видях си сагата в живота,
приятелите в младостта
и битки, и превзети коти,
и мойте стъпки в любовта!
За любовта ми във живота,
за първите ми стихове
и за духовните Имоти,
и за изкачваните върхове!
Видях аз спомени незабравими
във папките на мойте дни,
за чудни пролети и зими,
за романтичните звезди!
Очаквам и той да си спомни,
какво е в дните преживял,
мечтите си многовековни,
къде е стигнал, где е спрял!
Тогава - влюбен до полуда,
аз пишех първата Любов!
На тая моя Младост луда,
сега - аз пише послеслов!
07.09.2011 г. с. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени