slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
6.08.2018 г., 17:53 ч.

Среща с времето 

  Поезия » Философска
419 4 7
 

 

За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък
в необятната твоя безбрежност.
Следвах те плахо
стъпка по стъпка
до онзи разделен отрязък.
Пораснах до толкоз
че хукнах по пътя
във делници пусти без празник
Но все тъй далече
оставаше, сякаш
не тичах, а тъпчех на място.
А ти ме примамваше
със златни играчки
които напразно очаквах.
Но някъде там
в края на пътя
се сливаме и вече ни няма
Ти ще си свършило
и от там нататък
сме самото безвремие двама!

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??