Животът, сякаш скрит е във неделите,
и слънчево препича в понеделника.
Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника,
а в сряда примирен седи до тебе.
Животът, сякаш скрит е във разделите,
в четвъртък ти прилича на сираче,
до петъка, скъсил си му крачолите -
вали дъждът, а той по тротоари смело крачи,
а в съботата - тихо зад вратата плаче.
Животът, сякаш се изнизва в песъчинките,
на миналото в прахоляка се заравя.
И гледаш го, най- главен е по филмите,
за миг изпуснал си го - бързоного е юначе.
Животът е в несбъднатото, в тъжното,
в ръмящите сълзи, преливащи в сърцето,
и в онова най- скъпото, най- свидното :
в очите на обичано сираче,
по миглите на младата девойка,
в браздите по лицето на старица,
и в мъничките длани на спящо пеленаче.
© И.К. Всички права запазени