Срещнах Миналото днес...

Аз срещнах Миналото днес:

най-неочаквано, случайно...

... Тя спря усмихнато, с фине́с,

но и престорено нехайно...

Със тракащият си бумтеж

пък някакви далечни вла́кове –

напомниха за мил копнеж,

след който някога сме плакали...

Опитах да и́ обясня́:

Нещата трудно обясними,

но тя решително ме спря:

– Не ставай смешен!... След години!!!...

Аз дълго репетирал бях

какво при среща да и́ кажа,

но как обърках не разбрах

и репликите и типажа...

А възхитителни едни́

намислил бях слова за нея –

да потекат като реки́

и пълноводно да се леят...

В ония чудни времена́,

(които Минало наричаме)

в Живота с чудна яснота́ –

глагола спрягахме: „обичам те“!...

... Но „шанса“ друго бе решил

и се „разминахме“ тогава –

не помня вече кой сгреши́,

или́ грешихме много двама...

... И какво сега ако́

ще бъдем праведни да Края

и Бог с всевиждащо око́

реши да ни покани в Рая!...

Но нашият Живот е тук –

при грешниците, на Земята,

не вярваме, че има друг:

и „грешна“ – Любовта е „свята“!...

Животът: на Реалността

е функция първопрекрасна!...

А греховете в младостта –

са безразсъдни и опасни...

И Миналото е: прибой –

в брега се блъска, но гальовно,

тук няма вятър, няма вой,

а буря нейде вий гръмовно...

И поговорихме за нас

през поривите на Съдбата –

безмълвни мълнии от страст

проблясваха в далечината...

... А после всеки в свой маршрут –

пое към Крайността нататък...

– Останах с Миналото тук –

на Младостта в престоят кратък!...

21.01.2021.