Срещу диктатурата ⚔️

Подути са и почервенили като кръв 👁️

Затяга се около врата невидимата връв

Целогодишно тече водопадът в моите очи

И да прехапя езика, мозъкът не ще замълчи 

Трафик от черни мисли, светофарът блокира

Душата ми под камара от унижения завира

Препускат противните спомени като бесни

Изродите в ума пеят подигравателни песни

Камшикът сърцето ми до смърт раздира

Феодалът върви и надеждите ми събира

Лъжовни догми обърканите очи кълват

Полуумрелите дробове едвам мълвят:

"Въздух не можем да си поемем вече, 

а краят на битката е твърде далече. 

Но ти и без кислород трябва да се бориш

империята на менталния ужас да събориш!" 

Като мърша се влачи духът ми размазан

Призрак съм, да стои на земята наказан 

Отнякъде се намират сили, дето ме вдигат 

Ако не победя, дано поне в рая премина...