Когато всичко свърши и безвремието започна,
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна,
аз броях дните на радост и те бяха далече,
и сега съдията дойде - гневът му изригна,
а ето, че се почувствах твърде полудял вече.
И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде... ...