3.05.2008 г., 14:57 ч.
Срещу мен
826
0
1
Когато всичко свърши и безвремието започна,
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна,
аз броях дните на радост и те бяха далече,
и сега съдията дойде - гневът му изригна,
а ето, че се почувствах твърде полудял вече.
И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде...
(Да, смъртта бе облекчение поне)
И аз
сега се досещам за присъдите,
не защото всички съдници
са моите страхове...
(Да, самият аз съм срещу мен)
Когато сърцето ми спря, душата се изгуби,
аз си помислих за рая и получих надежда,
но сред демоните съм останал без думи
и срещу мен си имам огън изглежда.
Не се боя от наказанията, а от себе си,
няма по-страшно нещо от демона вътре в мен.
Не се страхувам от греховете си,
дори от дявола съм необезпокоен.
И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде...
(Да, смъртта бе облекчение поне)
И аз
сега се досещам за присъдите,
не защото всички съдници
са моите страхове...
(Да, самият аз съм срещу мен)
Колко е хубаво и колко ми харесва,
когато егото ми излезе от мен.
Да, призовано е тук като свидетел
и то ще се изправи срещу мен...
Не!
Не знам дали заслужавам наказание,
дори животът ми бе обикновен.
Заслужил ли съм цялото страдание -
да изправя себе си срещу мен?
И аз...
тихо, съдията с рога и тризъбец влиза
и той има причина за това отмъщение
(моля те, дай ми опрощение, дай ми опрощение)
След него се носят демони и той се облизва.
Ммм... нова душа ли надушваш, Сатана?
Ха, какво би получил от нея, всъщност?
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна,
аз броях дните на радост и те бяха далече,
и сега съдията дойде - гневът му изригна,
а ето, че се почувствах твърде полудял вече.
И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде...
(Да, смъртта бе облекчение поне)
И аз
сега се досещам за присъдите,
не защото всички съдници
са моите страхове...
(Да, самият аз съм срещу мен)
Когато сърцето ми спря, душата се изгуби,
аз си помислих за рая и получих надежда,
но сред демоните съм останал без думи
и срещу мен си имам огън изглежда.
Не се боя от наказанията, а от себе си,
няма по-страшно нещо от демона вътре в мен.
Не се страхувам от греховете си,
дори от дявола съм необезпокоен.
И аз
сега седя на стола на подсъдимия
и плащам за житейските си грешки.
Някой, някога, някъде...
(Да, смъртта бе облекчение поне)
И аз
сега се досещам за присъдите,
не защото всички съдници
са моите страхове...
(Да, самият аз съм срещу мен)
Колко е хубаво и колко ми харесва,
когато егото ми излезе от мен.
Да, призовано е тук като свидетел
и то ще се изправи срещу мен...
Не!
Не знам дали заслужавам наказание,
дори животът ми бе обикновен.
Заслужил ли съм цялото страдание -
да изправя себе си срещу мен?
И аз...
тихо, съдията с рога и тризъбец влиза
и той има причина за това отмъщение
(моля те, дай ми опрощение, дай ми опрощение)
След него се носят демони и той се облизва.
Ммм... нова душа ли надушваш, Сатана?
Ха, какво би получил от нея, всъщност?
© Христо Андонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
няма по-страшно нещо от демона вътре в мен." По-страшно от това да си сам е само това да си сам с някого, а когато този някой си ти самият е сякаш да бъдещ арбитър в несъществуващ двубой...