Колко красива е човешката душа,
когато опознаеш я отблизо,
палитра от емоции е тя,
в нея няма грам циничност.
Колко е влюбчива и възпитана
когато я погалиш с разбраност,
понякога дори едно намигване
би стигнало да скрие своята вялост.
Когато срещне родстена душа
личи си, тя приказва другояче,
оглежда се в нейните слова,
намерила съмишленик, другарче.
Ах. колко безрезервно се отдава
в нея няма капка хладина.
Любов душите (двете) им сплотява.
посяват мир, покълва добрина!
© Виктория Тасева Всички права запазени