Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило.
Точно шестнайсет стотинки.
Хлебното слънце като хвърчило,
старата Нова година.
Сам-сама пръстенчетата свивах,
да ми блестят на ръката,
шумкащо детство, цветни обвивки,
лепкащи джобчета с „Лакта“, ...