29.11.2011 г., 18:53 ч.

Стара 

  Поезия » Друга
1647 1 39

С овехтели без вятър криле,

като прилеп, увиснал във нищото,

пуша пак самота в наргиле

и изпивам до грам стогодишното.

 

Аз съм стара за мъж като теб,

всички други отдавна избягаха.

Любовта ми е долен вертеп,

че мечтите със кой ли не лягаха...

 

Пожълтели са дните без дом -

аз не помня и колко са минали.

Някой влезе в сърцето със взлом,

оттогава кръвта е застинала.

 

Твърде млад и красив си за мен,

сива пепел по вените стича се.

Знай, че погледът мъртво-зелен

казва много, но не и "Обичам те!".

 

Аз съм стара и скучна жена,

много бръчки личат по лицето ми.

Ще си тръгнеш така и така...

По-добре да не будиш сърцето ми.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??