Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа
онзи плод, цял живот дето с хапка ми взе.
Забранен, кръвчервен и пропит със омраза...
Уж любов, а готов чак до смърт да гризе.
Знам, измама е. Няма "живели щастливо",
вечно щом си на кон, а принцесата — пеш.
Щом си глух. През тензух щом цедиш придирчиво
всяка радост, щом краден е всеки копнеж. ...