СТАРАТА ЧЕШМА
На камъка на старата чешма
замислен старец кротко е приседнал,
а погледът му - пълен със тъга -
далече в миналото се е върнал...
Откак се помни, камъкът студен
дочул е много момини въздишки,
безбройни стъпки всеки божи ден,
ергенски шеги и сълзи вдовишки...
Тук босоного детството се скри,
момински китки кичиха водата;
невеста тук с кобилица откри;
на водопой тук караха стадата...
Животът мина като по вода -
изнизаха се всякакви години
за стареца, а старата чешма
така и в следващия век премина...
© Йорданка Цонева Всички права запазени