Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
4.08.2011 г., 18:41 ч.

Старата къща 

  Поезия » Друга
948 0 22
Навръх деня, във който най-накрая
ще я съборят с гръм и с трясък луд,
минавам - звездоброец от безкрая,
така и не замръкнал в топъл скут.

И виждам как човек с булдозер вънка
мотор припалва и до час комай
ще прекоси през ивицата тънка
на моя детски поднебесен рай.

Не знам защо обаче тъй са сухи
очите му като на трезвен поп,
щом двора, в който къщата ще рухне,
замязал е на зле поддържан гроб.

И се пропукват керемиди, стълби,
и охтичави панти глас дерат...
(че с горест август лесничко могъл би
да преизпълни жежката си гръд)

И миг  преди да сринат безпощадно
вселената ми с кирки и тръби, 
с отворени клепачи тя ще се падне
като в корида смъртно жегнат бик...

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно...
  • да...как те разбирам само...
    Ивайло, сърдечно..
  • Тъжен и болезнен стих, който ми напомни за една друга стара къща,пълна със спомени от детството ми!
  • ...спомних си...
  • "Моят детски поднебесен рай" все още се крепи на мамините рамене...Но един ден и моето момче ще се наложи да се "раздели с детството" като теб, Ивче. Не бих искала да присъствам на тази раздяла.
    Върна ме у дома..., поседях на прага в бащината къща.
    Благодаря ти,земляче!
  • И аз съм скътъла един свиден спомен за една стара къща , която вече я няма...!
  • !
  • Майстор си, Ив! Усещането е докосващо!
  • С Елица.

    !!!*
  • Благодаря ви, приятели мои:

    azura_luna (Петя Цанева
    ruba (Руми Бакърджиева
    Djein_Ear (Евгения Тодорова
    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
    zelena (Силвия Райчева)
    Довереница (Дочка Василева)
    silvina84 (Силвина )
    линасветлана (Светлана Караколева
    voda (Елица Ангелова
    stenli499 (Станислава )
    kotel (Мариана Вълкова
    Eia (Росица Танчева)
    poeta (Илко Илиев
    maistora (Красимир Тенев



  • С нея окървавени, ще паднат топлината и преживените радости...
  • Когато събориха бабината къща, сякаш ми отнеха детството! Много познати чувства споделяш тук!
    Само сравнението с очите на трезвения поп ми дойде малко в повече. Вярно е, че много наши свещеници не са пример за смирение, но има истински Божи служители и ми се иска тази образност за пияния поп да я оставим настрани.
    Поздрави!
  • Старата къща - вселената ти от спомени, ще остане в теб, звездоброецо!
    Поздрав!
  • Написано с майсторлък!
    Поздравления, Ив, за поетичната корида в сърцата ни!
  • ... и нещо в нас умира!
    Благодаря ти, Иво!

  • Болезнено,познато и безпомощно...
    С искрицата,която вече споменават,
    че внуци може да затрият бащин дом,
    но споменът от него оживява
    и се завръща,в сън или във стон...

    Благодаря за тази сълза,Ивайло.
  • Докосваш в ляво...! С Поздрав!
  • И най-слънчевият нов дом няма да заличи спомена за старата къща –
    вселена за духа ти.
    Многопластов стих и многозначителен финал!

    Събуждаш мили спомени и тъга, която ни прави повече човеци...
    Благодаря, Ив!
  • Съпреживях сриването на вселената ти,звездоброецо!
    Дано намериш топъл скут за замръкване!
    Поздравления за стиха,Ив!
  • Без спомени сме загубени...Поздрав!
  • Много силно...
  • Духът на къщата ще остане вечно жив! Ако не в нова сграда, то в паметта ти.
    Много трогателен стих! Познато ми е чувството. Аз собстветоръчно съборих къщата на прапрадядо ми... за да я пресътворя отново.
Предложения
: ??:??