Дъждът се стича по мръсния перваз,
чертае своя кратък път.
Часовникът показва все един и същи час,
може би, защото е във влажен кът.
Прахът покрива скелета на щорите,
погребал няколко молци.
Вятърът промъква своята опашка през отворите
на пожълтелите стари дограми.
Но къщата си има своя гост,
прекарал в нея сякаш хиляди години...
Ето, влиза старият хазяин да покаже
къщата, която ще продава. ...