(krasimira1 и Етчи)
Сплела си пръсти, отправя молитва:
небето над нея ситен дъжд да дари...
Да прикрие сълзи, тъга що прониква,
да измие тоз спомен що душата гори...
Казват - сълзите пречистват душата.
Дори да плисне ситен дъжд от небе,
слънцето после ще нарисува дъгата,
но ще отмие ли тъга събрана в сърце?
Молитва отправя, слънце да трай,
та сумрак над двори и дом да тъми...
Да не види мале, ни тейко да знай ...