Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата,
помахваше ти с клони, стопанина се завръща.
Сега вехне, тъжна и много, много сама,
няма го старият човек с лейка в ръка.
И малкото градче Твърдица сякаш тъжи,
селце и град са прегърнати сякаш са едно!
Добрият чичо Жоро вече го няма за жалост, уви,
а той гледа от небето смокинята и къщата сама. ...