Сън ли или е наяве било –
сред неудачите свои
сам се напъхах в туй тясно ждрело,
пълно със змийски усои.
Старецът с раница, мащерка брал,
пръв ми спокойно продума:
„Синко, ти пo си от мен остарял,
що си се толкоз оклюмал?”
„Много ли искам – надежда троха,
смислен живот за двамина?
Ден за ден карам я, като във хан –
просто години да минат.” ...