Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
7.05.2022 г., 0:27 ч.

Старее мъртвецът 

  Поезия » Философска
699 3 2

СТАРЕЕ МЪРТВЕЦЪТ

 

На душата по сивите струни

се разхождам и нищо не знам…

Пожълтяха листата през юни

и узнах…, че навек ще съм сам

 

и че никога няма да срещна

за душата си сродна душа,

в лабиринта на скръб безутешна

като някой слепец оглушал

 

ще пристъпям по навик унило,

не намирайки верния път,

и ще пиша с безцветно мастило

за онези, които не спят

 

в пълнолунните нощи, когато

непоканено каца край нас

на надеждите жалкото ято

и запява с несигурен глас

 

прекалено наивната песен,

че нещата са много добре,

че животът е лек и чудесен,

че светът е от обич море…

 

Не пропадам в надежди лъжовни

и мечтите погазих без жал…

От столетия моят часовник

си брои възрастта на умрял!

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??