ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
29.05.2015 г., 0:55 ч.

Старица 

  Поезия » Друга
712 0 3

Парче живот… и дом строен от вдишване.
Стадо мечти, пасящи кротко в двора…
И път от някого написан,
хвърлен късмет във езеро с несгоди.


Илюзии… рисувани от времето
и дъждове във четири посоки.
Надеждата ми като куче дреме
край пропастта от грехове дълбоки.

 

Уроците – орисници кресливи
се спускат върху моите мълчания.
Вървя към някаква земя красива
и търся в миг - очарование…

 

Една старица аз настигнах бавно,
бе цялата във рани и разплакана.
Ръката ù подадена подхванах,
а тя се подмлади от топъл вятър.

 

Усмихна се с очите си изгарящи
и със вълшебен глас ми каза:
Аз никога не спрях да вярвам,
че с Любовта лекува се омраза.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??