Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.

Като есен е багрена тая църква отвъд.

И излязла направо от дълбините на времето,

ни подканва да видиме как векове се менят.

Как от древни анали и прашните хроники

развълнувано време е проникнало тук.

И от дребна фиданка направо от корена

е издигнал корона в нея исторически бук.

Как от там и от тук повелително,

лековато и тихичко всичко пак се руши.

И едно c'est la vie, (без дори да ни пита),

се надига в гърдите ни, и преди да внуши

белоглава усмивка и буря в душата ни.

А наоколо вятърът като стар полицай

уж милее за ред, а пилее нещата.

А иконите гледат ни със семитски лица.