Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици,
стъклени топчета - космос във джоб.
Жиците дремят във тихо безптицие.
Черният друм разоран е в окоп.
Само една необрана череша
свети мъждиво — забравен мигач.
Иде Задушница, плахо подсеща...
После окапва смирено по здрач. ...