Старият Капитан...

       на капитан далечно плаване Петър Софийски

Животът му преминал в необята

примамен на един ли Океан,

той беше вече „слязал”* на земята –

обвръгналия в бури Капитан...

А беше от ония капитани,

които на изчезване са днес

и по звездите всички Океани

пребродил бе... Дори без „джи-пи-ес”...

Целунат бил е със любов от Бога

и оцелял в един ли ураган,

щом даже корабът му в изнемóга

огъвал се е в страх необуздан...

Със вярата на Късни романтици

не можел той на сушата да трай,

последен от ония фанатици:

оставащи на кораба докрай...

Когато се разпадал такелажа**

и блъсвала  "Деветата"*** по ред –

уве́рено той водел екипажа

впил поглед в Неизвестното „напред”...

Със дързост в дестинации не леки

и Ветровете можел да плени –

с посоката на лунните пътеки

в стихията на морските вълни...

Познавал всеки пролив в Океана

и всяка неизвестна плитчинá

от картите  дори не назована,

но гибелна по свойта същинá...

Тревожните маяци по скалите

той помнел като родния си дом,

те сочели му пътя през мъглите

и в нóщите на ужасяващ щорм...

... А случвали се фарове угаснали,

понякога и фарове-мираж,

и брегове от нищото израстнали

изкачали пред него неведнаж...

В легендите красиви тайни има,

в които вярва всеки стар моряк,

но Капитанът сам, необяснимо

избягвал вечно Гибелният бряг...

А във живот, на вятъра подобен:

и кръчмите познавал наизуст:

-и всички брегове със план подробен,

-и всеки бряг до днес останал пуст...

... и най-красивите жени къде са

той знаел... В плен на техният финес...

... А със любов на всеки порт метреса –

със тръпна  страст очаква до днес...

17.12.2016.                                                   

*”слязал”- моряшки жаргон; казват „слизам”,

когато моряка завинаги остава на сушата

**такелаж(нем.takelage)- съвкупност от мачтови

корабни въжета заедно със скрипци и други уреди

за боравене с тях

***според поверието „Деветата” вълна е

най-силната.