Нали си спомняш стария рибар,
пришил морето в хлъзгавите мрежи?
Във стъпките му дишаше прибоя
и раковини в пясъка редеше.
Къщурката му - като морска птица -
катурната навръх скалите. Малка.
В прозорчето, притворило зеница,
по изгрев се оглеждаха русалки.
И кипваше морето като вино,
щом голите им пазви го загръщаха.
Рибарят тихо тръгваше след синьото
на сенките им в будните си сънища. ...