Старият тъпан

                                                  (басня)

Когато бях млад и кожата здрава,

бях тачен добре и носен весден,

после тъй стана – изпаднах в забрава -

днес никой нищо не помни за мен.

Що сватби, хора, (май вече забравих)

издумках тогава, когато бях млад.

От работа много цял се ощавих -

бях пълен с енергия и доста богат.

Но неусетно премина и тази мания -

сега седя на таван, захвърлен, пробит.

На скъсани книги правя компания

и мишки храня, а бях знаменит.

(Така и в живота винаги става.

Без прекъсване ти удряш, гърмиш.

После, естествено, нищо не остава). 

- Човече, за слава, пари и власт, защо ламтиш?

                     =====