Старият воин...
Свещта трепти, догаря, а пък друга няма-
във стаята след малко ще се втурне мрак.
Пред маса, от греди недялани скована,
седи прегърбен мъж, като светия благ...
Последните му сили го напускат бавно
догаря като мъка, трепери като свещ,
но мисълта му броди по полета бранни
и дъхът го гали- на волен вятър, свеж...
Застанал на ръба пред личната си Вечност
Живота е прежалил, но спомените-не
и в стаичката малка в нахлуващата вечер ...