Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми
със мъка и тревога. Денонощно.
За мигове, откраднати ти плащах
с обичане, внимание и прошка.
Но нишката се скъса и си тръгвам.
(След няколкото опита, признавам.)
Към теб назад боли и е оскъдно,
така че нямам повече за даване... ...