О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората
с обрулени от вятъра и клони и листа.
Една играчка съм в ръцете на Съдбата...
Неумолима като Времето е Старостта!
Аз вече нямам бъдеще дори и настояще!
Нима живуркането ми е форма на живот.
Аз браня според силите живота си и дращя.
Неумолима като Времето е Старостта! ...