30.05.2015 г., 22:09 ч.

Старост 

  Поезия » Философска
1809 1 4
Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години,
а е нездрава и заплетена нишката.
Време за старост, младостта си замина
и аз все по-често въздишам...
А съдбата със свойта ръка
нещичко пак ми поднася.
Време за старост - време на свобода!
Научих се да ценя! Светът е прекрасен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??