Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!
Глава склонили в сигурните ясли,
сенце дъвчете, слама и ярмица,
чат-пат ревете - разни недорасли
да мислят, че сте волни, като птица.
Инат аз имам само и словата
от бащини юмруци по - корави,
в гърдите ми е скрита свободата,
да плюя на разгулните ви нрави. ...