9.11.2021 г., 18:59 ч.

Старото ми аз 

  Поезия » Друга
467 1 6

Не искам да си спомням старото ми аз,
което не можеше да се весели.
Не искам да си спомням онзи час,
в който пламъкът в мен не гори.
 
Не искам да си спомням времето,
в което душата ми неутешимо кърви.
Не искам да си спомням онези дни,
в които палитрите бяха сиви

 

и в живота ми нямаше цвят,
който душата ми да оцвети. 
Времето нека заличи 
всички мои мрачни дни. 

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По принцип избягвам да коментирам тъги с неустановен произход, но ако е вярно това, което казват, че съзнателният живот започва на петнадесет, то ти си само на три в момента. Доста горчив житейски път за тригодишен човек. Надявам се да е художествена измислица.
  • Тогава недей, никой не те спира.
  • И аз не искам да си спомням, че съм чел такава тъпотия!
  • Много благодаря! Радвам се, че ви харесва моето стихотворение!
  • Важното е, че днешното ти аз, умее да се весели и да живее.
  • Малко тъжно, но има надежда, която го прави много хубаво, а откровението с което е написано, създава радост при четене! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??