Стая празна...

Стая пълна с вещи.

Стая пуста, без надежда.

Дали са маска?

Дали са маска светлите стени?

Дали ридаят, дали милеят

за отминалите дни?

А аз къде съм?

А аз какво съм?

Аз съм прах във синева.

Летя натук, летя натам,

къде отивам, сама не знам.

Какво желая, какво мечтая...

Какво и аз не зная!

Ту буен вятър ме отвява,

ту слънчев лъч ме гали,

ту капка дъжд ме залюлява

и обърквам се какво да правя!

Ах, не зная!

Все пак затворена съм в стая...