Сякаш е същата, същата стая,
вуйна поднася чудни блюда.
Вятърът свири горе в безкрая,
а вуйна години е вече сама.
Само очите ѝ още са млади,
светят и топлят под бяла коса.
Колко богатства и колко неради
животът с' замах ней завеща.
Малката стая вече е нова,
с нови прозорци, нови врати,
стара е само снимка - прокоба,
вуйчо се смее с тъжни очи. ...