Anita765 (Ани Монева)
296 11763
30.05.2017 г., 19:02 ч.

Стереотип 

  Поезия » Друга
886 5 16

Денят е заприличал на отшелник, 

поспрял на датата си в календара. 

Обикновен и най-невзрачен делник, 

с история от памти века стара. 

 

Където улици, стрехи и къщи 

измамно са пътеките за дом.
Там времето лети намръщено, 

а хората завръщат се пешком. 

 

Рояци, а в сърцата им – аритмии, 

обречени на самота в деня си, 

от тротоарен прах и шум покрити, 

с изглождени очи от хвърлен пясък. 

 

И само самораслата черница 

протяга клоните си към небето, 

жадува песните на пойни птици,

простори ясни слънчеви и светли.

 

Хвърчи си времето, хвърчи през пушек, 

градът въздиша с тежкия си хрип. 

И никой тези звуци не изслушва, 

повлечен от един стереотип. 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??