Стига
Когато се раждат спонтанните строфи
и нямам време да пиша,
тогава извиквам. Дъх поемам дълбоко
и спирам за малко да дишам.
Но някъде вътре, дълбоко във мене,
извор могъщ се надига.
Тогава изпускам глътката въздух,
безгласно провикам си: Стига!
Но изворът в мощна река се превръща.
Прелива през всички прегради.
Нарежда ми твърдо - ръце да разтворя, ...