Не ми пишете правилата
и аз съм като вас – човек.
И аз разчитам на заплата
за много хляб и малко шпек.
С вода, аз жаждата лекувам.
Храната ползвам за заряд.
Кошмари, спя ли, ги сънувам.
Не е различен моят свят.
И в тоалетна често влизам.
Заплача ли, сълзи текат.
Какво, че имам пет книги,
ръцете щом от труд болят?
Не ми пишете правилата,
защото те, важат за вас,
а в мрежа, рибата се мята.
Щом имаш профил, си с анфас.
В капан се хващат капанджии.
Хитрецът, хитрост го мори.
От правила, аз вече вия
и да живея ме боли.
© Валентин Йорданов Всички права запазени