2.01.2009 г., 16:02 ч.

Стих-протест 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
615 0 5
Защо ли е това презрение
към опитите да мълча?
Запазвам своето търпение,
а искам вик - но докога?
Нали желанието загива,
щом няма път да литне,
за ярост поривите спират,
щом аз сама успявам да ги ритам.
Не искам тиха, отегчена,
безгласно, кротко да заспя,
но няма как, ако стоя смирена,
света със стих да променя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Предложения
  • Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...
  • Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
  • Няма го. Няма го вече сърцето ми. Бомба разкъса го зверски. С болка отломки-гротески пръсна във възд...

Още произведения »