Седнах, мила мамо, стихове да пиша,
На теб подарък скъп да ти направя!
Но как с думи, мамо, мога да опиша,
Обичта към теб колко е голяма?!

Ти, толкова години, мила мамо,
И майка и баща в едно ми беше!
При трудности, облегната на твое рамо,
Разказвах от какво сърцето ме болеше.

С любов, мила мамо, ти мене ме научи,
В живота си глава никога да не склонявам,
От твоята смелост си взех, за да сполуча,
И далеч от теб, аз трудности преодолявам.

Ти, мила мамо, си ми сила и опора,
И толкова години ме даряваш с топлина,
Показа, че в живота и сам човек се справя, 
И въпреки това е пълен с добрина.

И днес, мила мамо, благодарността си ще изкажа, 
Че толкова години силна бе и без капка страх отгледа ме сама,
Затова, че от теб се учих и превърнах се в жена,
Че щом по пътя се изгубех ми подаваше ръка.

Благодаря ти, мила мамо, че си най-добрата на света!