Слънцето танцува танго със есента,
с вплетени ръце неверни, милостиви,
в измамно злато обгръща ги страстта
и изглеждат тьй по цигански щастливи.
Лятото докосва с бриза си любовен,
вихрят се стихии, завъртат листи,
есента убива морския му спомен,
а целуне ли го, смразява топли мисли.
Лятото все още се целува страстно,
гони с поглед чайките - кресливи птици,
но на циганката-есен е подвластно,
щом погледне го с дъждовните зеници.