ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида.
Проспала съм поредния джулай,
не знам дори къде живеят елфи,
невинаги щастлива съм през май,
а зимното мълчание ме нерви.
Понякога копнея за покой –
ненарушаван и от птичи песни.
И изгревът, пристегнат в син повой, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация