Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо
то строфичките си подписва –
наивен бард без пукнат грош,
разръшкал есенните листи.
Къде ли сетне отлетя,
с душа – премръзнала и тиха,
и в моя сън сега шептят
красивите му седем стиха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация