28.03.2021 г., 7:45 ч.

Стихотворение върху гърба на здрача 

  Поезия » Друга
506 8 17

СТИХОТВОРЕНИЕ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЗДРАЧА

 

Неспокойна пчела, засияла в брокат, 

подир облака перест жужи. 

Залез – в сноп разпилян, над смълчания град,

хоризонта докрай нажежи.

 

Уморен от шума, от копнежи за сън,

в мен разлива се мракът  блажен.

Брули златни листа бродник вятър отвън 

и разръшква звездите с ръжен.

 

Бавно миг подир миг  върху пейка и храст, 

спуска длани безмълвни нощта 

в шепот, думи и стих, в похот, ласка и страст    

все наглед маловажни неща.  

 

Бяга в мойте очи, като щрих, като звук

и се рони безгрижен брегът.       

Щом последният жерав си тръгне оттук,

при кого ли ще ида - не знам?

  

След пчелата вървя, искам тези криле,

от трептеж на добра мараня.

И ключа към далечно уютно небе,

дето зрее невидим денят.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??