СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СБОГОМ
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета.
Началникът на гарата заспа
на пейката под спрелия часовник.
А София бе пила май но-шпа –
овце броеше в нощи безлюбовни.
Последният трамвай бе откънтял.
Целуна ти брадата ми набола.
А аз несръчно милнах твоя шал ...