Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз
и боря се с хората обсебило ги злото.
В ранните утрин и в късен, среднощен час,
доказвам им че в тях има го скрито доброто.
Картините ми, оживяват в моите стихотворения,
за хората, живота им изпълнен със тъга.
От моята душа излизат тези произведения,
за красивата пролет когато ражда се и любовта.
И после навеждам глава пред старата икона,
и благодаря на Бога за дарбата ми от слова.
Покланям се, прекръствам се, навеждам снага
пред Бога и майка му Дева Мария една Мадона.
И завършвам с послание мойте слова,
към мойте братя българи и моите деца.
Да се гордеят и не забравят славната ни история,
и да останат и да се борят тук на българска земя!
© Валентин Миленов Всички права запазени