СТИХЪТ
Бих искал моят стих да е стихия,
Която с времето не стихва.
Напук на тия или на ония,
Да се гневи, но и усмихва.
Да търси винаги и да намира,
Не някога, а в дни реални.
Да бърза бавно, в трудност да не спира.
Да пъди думите нахални.
Да удря смело, ако се налага.
Да замълчи в среда неловка.
Красивия сюжет да не отлага
В стремеж за по-добра трактовка.
* * *
Спестих от другите желания –
Не бих помислил да го притеснявам.
Открих, че е другар, не мания
И в стих напред ще продължавам!
01-05.04.13
© Динко Всички права запазени
Дерзай!Харесах!