Различията на света
приемам по рицарски!
Достойно без суета
излизам по улиците,
под разлюляни листа
като истини преиграни.
А на човека, на човека - една,
едничка истина му трябва!
Да застане с нейния стремеж,
понякога зад чужди съдбини
и там плодове да ражда,
и граници с любов да заличи!
През камък или през листа да мине
и вятърът минорно да звучи!
И погледът му да докосва миг,
покълнал и родил се в чудна,
пречистена вселена - с погалващ стих
на своята осанка чувствена.
На рицаря, на рицаря - му трябва стил-
върхът на копието в листа бял забит!
© Мариола Томова Всички права запазени
А на рицаря и муза му отива